Все по-голямо недоумение сред юридическите и бизнес среди буди налагащата се съдебна и данъчна практика във връзка упражняване правото на данъчен кредит по ЗДДС. В частност тази практика касае упражняването на правото на данъчен кредит при доставка на родово определени вещи, като съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЗД за да докаже реалност на доставката данъчно-задълженото лице следва да разполага освен с фактура още и с приемо-предавателен протокол.
Тази административна и съдебна практика се явява в противоречие с правото на Европейския съюз и „променя” разпоредбите на ЗДДС, който би трябвало да е транспонирал Директива 112/2006 в България.
Чл.178 от Директива 112/2006 (предишен чл.18, пар. 1, б.а) от Шеста директива, транспониран в чл. 112 от ЗДДС), предвижда фактурата, респ. известието към фактурата или протоколът, като единствен данъчен документ, удостоверяващ доставка.
Съдът на ЕС изрично и многократно е подчертавал, че съгласно чл.18, ал.1, б.а) от отменената Шеста директива, упражняването на правото на приспадане по чл.168, б.а) е обусловено от притежаването на фактура. В този смисъл е Решение по дело С-368/09, пар.39. В пар.41 на същото решение се посочва, че „държавите-членки нямат възможност да въвеждат условия за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които не са изрично предвидени в разпоредбите на Директива 2006/112”. Съдът посочва също така, че и по реда на чл.273 от Директива 2006/112 държавите-членки могат да налагат задължения, които считат необходими за правилното събиране на ДДС, но „че тази възможност не може да се използва, за да се налагат допълнителни задължения при фактурирането спрямо предвидените в чл.226 от посочената директива.”
Изискването за притежаване на приемо-предавателен протокол като условие за доказване на доставката, а от тук и за упражняване на право на данъчен кредит, е в противоречие с чл.17, пар.2 на Шеста директива, който текст установява правото на приспадане като основен принцип, който не може да бъде ограничаван от държавите-членки и който текст има директно приложение (решение на Съда от 23.04.2009г. по дело С-74/08).
Налагащата данъчна и съдебна практика да се изисква освен фактура данъчнозадълженото лице да притежава и приемо-предавателен протокол за доказване на доставката на родово определени вещи, на практика прави транспонирането на Директива 2006/112 в ЗДДС само формално и го лишава от смисъл.
За повече информация касаеща данъчното право.
