Санкциите за нарушаване на митническото право по Закона за митниците и правото на Европейския съюз
Едно скорошно решение на Съда на ЕС по дело С- 382/09 провокира българските адвокати към размисли доколко санкциите, предвидени в българското митническо право (Законът за митниците) са съобразени с правото на ЕС.
Съдът на ЕС в практиката си неведнъж е подчертавал, че въпреки че държавите-членки запазват правомощията си да предвиждат подходящи според тях санкции за неспазване на митническото законодателство, тези санкции трябва (i) да спазват общите принципи на правото на Съюза и по-точно „да правят наказанието ефективно, пропорционално и възпиращо” (Решение по дело С-91/02 Hannl-Hofstetter Internationale Spedition GmbH v. Finanzlandesdirektion für Wien, Niederösterreich und Burgenland, точка 18 и Решение от 7 декември 2000 г. по дело De Andrade, C‑213/99, Recueil, стр. I‑11083, точка 20), и (ii) материалноправните и процесуалните условия при налагането на санкциите да са аналогични на тези, прилагани за нарушения на националното право от подобен род (С-91/02, пар.17, С-213/99 Jose Teodoro de Andrade and Director da Alfandega de Leixoes, пар.19, решение по дело С- 382/09 Stils Met SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests- пар.44).
Българския ЗМ предвижда, че в случай на избягване или опит за избягване на пълно или частично плащане на митни сборове или дължимо ДДС при внос (напр. деклариране на по-ниска митническа стойност), нарушителят се наказва за митническа измама с глоба в размер на 100 до 200% от размера на избегнатите митни сборове, като освен това стоките - предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата или, ако са били отчуждени, се дължи тяхната равностойност.
Липсата на пропорционалност в дадения пример според нас е повече от очевидна. Приложен на практика този текст означава, че ако даден икономически оператор декларира митническа стойност с 100 евро по-ниска от действително платената цена (напр. понеже не е включил застраховката или транспортните разходи за стоката), то той следва да заплати освен дължимото мито и ДДС, също и митническата стойност на цялата стока, декларирана с митническата декларация, независимо че тази стойност би могла да бъде стократно по-голяма от размера на избегнатите митни сборове. При това българското митническо право, вкл. и съдебната практика не държи сметка дали лицето е действало добросъвестно или нарушението е умишлено. Посоченият текст не държи сметка също така дали става въпрос за избегнати мита или ДДС при внос и се прилага от митническите органи дори и когато става въпрос само за неплатено ДДС, за което лицето има право на пълен данъчен кредит и бюджетът не е ощетен.
От друга страна, така предвидената санкция - присъждане на пълната стойност на стоката, предмет на нарушението, не отговаря и на второто изискване, залегнало в практиката на СЕС, тъй като националното право не предвижда аналогични санкции при други нарушения от подобен род. Напр. в случай, че един икономически оператор не начисли ДДС по внос българският ЗДДС предвижда глоба в размер 5% от неначисления данък.
При липсата на преюдициални запитвания, отправени от български съдилища по този въпрос, ние се надяваме, че с влизане в сила на новият модернизиран Митнически кодекс на ЕС, който за първи път предвижда общите принципи при определяне на наказания за нарушения на митническото право, българското митническо законодателство ще бъде променено.
