понеделник, 24 октомври 2011 г.

Строително право


Едновременно прилагане на договорните условия на ФИДИК и българското строително право при предаване на строежите от Строителя на Възложителя

Параграф 24 от ЗУТ, в редакцията от 2007г., предвижда, че въвеждането в експлоатация на строежи, изпълнявани съгласно договорните условия на ФИДИК, се извършва по общия ред на ЗУТ.

Текстът на §24 повдига редица въпроси относно едновременното прилагане на договорните условия на ФИДИК и българското строително право при завършване на строителството и приемане на строежите от Възложителя.

Договорите за строителство, изпълнявани по правилата на ФИДИК в Република България, обикновено предвиждат, че е приложимо  българското строителноправо.

За разлика от чл.176 от ЗУТ, който предвижда, че след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор съставят констативен акт (т.н. Акт образец 15), с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по ЗУТ и условията на сключения договор, то договорните условия на ФИДИК не изискват подписването на такъв акт. Подклауза 10.1 от Жълтата и Червена книга на ФИДИК предвиждат издаването на Сертификат за приемане или т.н. Taking-Over Certificate (TOC), който се издава от Инженера без да е необходимо подписването му от други участници в строителството.

Въпреки че процедурите по издаване на TOC и на Акт 15 са различни както по отношение на предвидените срокове и участниците при подписването им, така и по отношение на правните последици при несъставянето им, би могло да се приеме, че материално-правните предпоставки за издаването на двата акта са едни и същи. Както подклауза 9.1 във връзка с подклауза 5.6. от Жълтия ФИДИК, така и глава 11 от ЗУТ предвиждат, че предаването на строежа от Строителя на Възложителя се извършва  след като се проведат проби/изпитвания и след като се изготви екзекутивната документация.

Макар в българската теория да господства мнението, че TOC съвпада по същество с Констативен Акт образец 15, не би могло да се приеме, че TOC може да замести издаването на Акт 15, доколкото строежите, попадащи в хипотезата на §24 във всички случаи следва да се предадат на Възложителя съгласно предвидения в ЗУТ ред, което означава задължително да бъде съставен Акт 15.  Тъй като с Акт 15 се извършва предаване на строителния обект от Строителя на Възложителя и доколкото ТОС не съдържа изявление на Възложителя, а само на Инженера, очевидно ТОС не може да замести издаването на Акт 15.

По-интересен е въпросът дали издаването на Акт 15 може да замести издаването на TOC, доколкото както беше споменато по-горе предпоставките за издаването и на двата акта са еднакви. В известна степен разсъждения в тази насока биха били основателни, тъй като Акт 15 съдържа в себе си и изявление на Инженера относно завършване на строителството и приемане на обекта.

Във всички случаи, за да се избегнат спорове между страните относно кои актове следва да се издават по време на строителството, е препоръчително при изготвянето на договора за строителство в Специфичните условия на договора страните да включват задължението за съставяне на Акт 15 и да предвидят изрично възможността последният да замести издаването на TOC.